Научете повече за данъците

Видове данъци
• Данъци върху доходите на физическите лица
• Данък върху добавената стойност
• Данък, удържан при източника
• Корпоративен данък
• Патентен данък
• Данък при придобиване на имущества по възмезден начин
• Данък при придобиване на имущества по дарение
• Туристически данък
• Данък върху наследствата
• Данък върху превозните средства
• Данък върху недвижимите имоти
• Данък върху хазартната дейност
• Данък върху приходите на бюджетни предприятия
• Данък върху застрахователните премии
• Данък върху дейността от опериране на кораби
• Данък върху разходите

Структура на данъчната система

* Алтернативни данъци по ЗКПО:
- Данък върху хазартната дейност;
- Данък върху приходите на бюджетни предприятия;
- Данък върху дейността от опериране на кораби.

Данъци върху доходите на физическите лица

Режимът на облагане на доходите на физическите лица, включително на едноличните търговци, се урежда с разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Обект на облагане
Доходите на местните физически лица от източници в Република България и в чужбина и доходите на чуждестранните физически лица от източници в Република България.
Данъчно задължени лица:
• местните и чуждестранните физически лица, носители на задължението за данъци по закона;
• местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по закона;
• законни представители на посочените лица.
Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице с постоянен адрес в България, или което пребивава на територията на страната повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или чийто център на жизнените интереси се намира в България. Лице с постоянен адрес в България не е местно физическо лице, ако центърът му на жизнени интереси не се намира в страната.
Чуждестранно физическо лице е лицето, което не е определено като местно.
Данъчен период
Данъчният период за облагане на доходите на физическите лица е календарната година, с изключение на доходите, облагани с окончателен данък.
Облагаеми доходи
Доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. При определяне размера на облагаемия доход се приспадат предвидените в закона разходи.
Необлагаеми доходи
Когато не са придобити в рамките на стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон или на дейност, облагана като стопанска дейност на едноличен търговец (ЕТ), за необлагаеми се считат някои доходи, като:
• доходи от продажба или замяна на лимитиран брой недвижими имоти, при наличие на посочените в закона обстоятелства;
• доходи от продажба или замяна на движимо имущество, с определени изключения;
• доходи, получени от задължително осигуряване и пенсиите от допълнително доброволно осигуряване;
• доходи от обезщетения и социални помощи и добавки, стипендии за обучение в страната и в чужбина;
• парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри;
• доходи от рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя;
• доходи от продажба или замяна на имущество, получено по наследство или завет;
• други.
Доходът се смята за придобит на датата на:
• плащането – при плащане в брой;
• заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане;
• получаването на престацията – за непаричен доход;
• прехвърляне на правата или имуществото – за доход от продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество;
• друго събитие, посочено в закона.
Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице.
ВИДОВЕ ДАНЪЦИ
І. ДАНЪК ВЪРХУ ОБЩАТА ГОДИШНА ДАНЪЧНА ОСНОВА
Обект на облагане
Доходи от трудови правоотношения, доходи от друга стопанска дейност, доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от прехвърляне на права или имущество и доходи от други източници.
Облагаем доход по видове доходи в зависимост от източника:
• доходи от трудови правоотношения – трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, без изброените в закона плащания;
• доходи от друга стопанска дейност – придобитият доход, намален с разходи за дейността както следва:
• с 60 на сто – за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители (с изключение на регистрираните по Закона за ДДС и избралите реда за облагане като ЕТ), за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;
• с 40 на сто при: доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско, горско, ловно и рибно стопанство (с изключение на регистрираните по Закона за ДДС лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители и тези, избрали реда за облагане като ЕТ); авторски и лицензионни възнаграждения; доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
• с 25 на сто при доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения;
• доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество – придобитият доход, намален с 10 на сто разходи за дейността;
• доходи от прехвърляне на права или имущество – различен подход при отделните имущества/права, например, за доходи от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, облагаемият доход се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи;
• доходи от други източници (по чл. 35) – брутната сума на придобития доход.
Годишна данъчна основа
Годишната данъчна основа се определя за всеки източник на доход поотделно и представлява облагаемия доход от съответния източник, намален с посочените в закона осигурителни вноски.
Обща годишна данъчна основа
Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи за доходи от трудови правоотношения, доходи от друга стопанска дейност, доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от прехвърляне на права или имущество и доходи от други източници, намалена с предвидените в закона данъчни облекчения.
Данъчна ставка – данъкът върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Срокове за внасяне
• Авансово
• Месечно – до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания – за доходи от трудови правоотношения, за които работодателят е задължен да удържа и внася данъка;
• Тримесечно – до края на месеца, следващ тримесечието, през което е удържан данъка от платец на дохода предприятие или самоосигуряващо се лице, както и до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода от физическото лице, когато платеца на дохода няма задължение за удържане и внасяне на данъка.
За доходи, различни от доходи от трудови правоотношения, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, както и за доходи от други източници (по чл.35), не се внася авансов данък.
• Годишно
• до 25 февруари на годината, следваща годината на придобиване на дохода – за данък, удържан от работодател по основно трудово правоотношение във връзка с годишно изравняване на данъка;
• до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода – във всички останали случаи за данък върху общата годишна данъчна основа.
ІІ. ДАНЪК ВЪРХУ ГОДИШНАТА ДАНЪЧНА ОСНОВА ЗА ДОХОДИТЕ ОТ СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ КАТО ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ (ЕТ)
Обект на облагане
Облагат се доходите от стопанска дейност на ЕТ, доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като ЕТ и доходи от стопанска дейност на регистрирани по Закона за ДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители. Физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които не са регистрирани по Закона за ДДС, могат да изберат с подаване на декларация по образец доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ.
Облагаем доход
Облагаемият доход е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Не се включва счетоводният финансов резултат, формиран от дейности, които се облагат с алтернативни данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане или които се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси.
Годишна данъчна основа за доходи от стопанска дейност като ЕТ
Определя се, като облагаемият доход за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Намалява се с посочените в закона данъчни облекчения.
Данъчна ставка – 15 на сто.
Срокове за внасяне
• Авансово – при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, предвидени за корпоративния данък (виж документ „Корпоративен данък” – http://www.minfin.bg/bg/page/786);
• Годишно – до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Данъчни облекчения при определяне размера на данъка върху общата годишна данъчна основа и на данъка върху годишната данъчна основа за доходи от стопанска дейност като ЕТ, за:
• лица с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
• лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане;
• лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране;
• направени дарения;
• млади семейства (лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище).
Виж подробно – http://www.minfin.bg/bg/page/788
Съгласно въведената последователност за ползване на данъчните облекчения, те се ползват първо от сумата от годишните данъчни основи (при определяне данъка върху общата годишна данъчна основа) и след това от годишната данъчна основа за доходи от стопанска дейност като ЕТ.
ІІІ. ОКОНЧАТЕЛНИ ДАНЪЦИ
Обект на облагане и данъчна ставка
• определени доходи на чуждестранни лица от източник в България, които не са реализирани чрез определена база в страната – доходи от използване или разпореждане с движимо и недвижимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги, лихви и др. Ставка на данъка -10 на сто;
• доходи на местни и чуждестранни лица от допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и от застраховки “Живот”, както и някои други, посочени в чл.38 на закона, доходи – 10 или 7 на сто;
• доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица – 5 на сто.
Облагаема стойност
Стойността, от която се определя окончателния данък е различна, в зависимост от конкретния източник на доход. Като правило, данъкът се изчислява от брутната сума на дохода. Чуждестранните физически лица, които са местни лица за данъчни цели на държави – членки на ЕС/ЕИП, имат право да изберат да преизчислят окончателния данък за някои доходи като подадат годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Срокове за внасяне
• Месечно – до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода – от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната, задължени да удържат и внасят окончателен данък за доходи на местни физически лица от лихви по депозитни сметки;
• Тримесечно – до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване/начисляване на дохода – за всички други данъци за доходи, облагани с окончателен данък
ІV. ПАТЕНТЕН ДАНЪК
Условията и редът за облагане с този данък са разписани в Закона за местните данъци и такси – виж документ „Патентен данък” – http://www.minfin.bg/bg/page/785
Деклариране и друго предоставяне на информация
• Текущо
• с декларация по наредбата, издадена на основание чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ – от работодатели – за доходи от трудови правоотношения.
• с декларация по чл.55 от ЗДДФЛ – от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на закона или от лицето, придобило дохода, когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице – за всички останали доходи;
• Годишно
• с годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ – от придобило доход лице.
Годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец, носител на задължението за данъка, до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
С годишната данъчна декларация се декларират също получени и предоставени заеми над определен размер, както и притежавани в чужбина: акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост. Не се декларират необлагаеми доходи, доходи, облагаеми с окончателен данък и доходи от трудови правоотношения.
• със справка по чл.73 от ЗДДФЛ – от предприятия и самоосигуряващи се лица – платци на доходи, за изплатени/начислени доходи на физически лица през данъчната година, без доходи от трудови правоотношения и някои други доходи.
Данъчна спогодба или друг международен договор
В случаите на действаща данъчна спогодба или друг международен договор, по който страна е Република България и в който се съдържат разпоредби, различни от тези, установени в националното законодателство, се прилагат разпоредбите на спогодбата/договора.
Санкции
Лице, което не посочи или невярно посочи данни в данъчната декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер до 1 000 лв. Лице, което не подаде в срок данъчна декларация се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв.
Глоба или имуществена санкция се налагат и при: недокументиране на доход, неудържане или невнасяне на данък в срок, непредоставяне на информация или предоставянето й извън предвидените срокове.
При повторно нарушение санкциите се определят в двоен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.85 от ЗДДФЛ нарушенията по закона се установяват с акт на орган по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.
Съставянето на актовете за установяване на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
За повече информация: http://www.nap.bg/
Данък върху добавената стойност
Режимът на облагане с данък върху добавената стойност е регламентиран в Закона за данък върху добавената стойност.
Обект на облагане
С данък върху добавената стойност се облагат възмездната облагаема доставка на стока или услуга; възмездното вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация; възмездното вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната; възмездното вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон и вносът на стоки.
Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Облагаема доставка, по която получателят е лице платец на данъка, не подлежи на облагане от доставчика.
Дейности и доставки, които не попадат в обхвата на ЗДДС
Дейности и доставки, които не попадат в обхвата на ЗДДС са доставки, осъществявани между физически лица извън независима икономическа дейност, дейности, извършени от физически лица по трудово правоотношение, безвъзмездните доставки и всички дейности и доставки на държавните и местните органи, когато са извършвани в това им качество.
Данъчно задължени лица
Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Данъчно задължено лице при внос на стоки е всяко физическо или юридическо лице.
Данъчно задължено лице е и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.
Независима икономическа дейност
Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус.
Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка
• доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз:
• международен транспорт на пътници;
• международен транспорт на стоки;
• доставка, свързана с международен транспорт;
• доставка, свързана с международния стоков трафик;
• доставка по обработка на стоки;
• доставка на злато за централни банки;
• доставка, свързана с безмитна търговия;
• доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници;
• доставки по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна;
• доставки на стоки и услуги, по които получатели са въоръжените сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор.
Освободени доставки и право на избор
• без право на избор
Доставки, свързани със здравеопазване; със социални грижи и осигуряване; с образование, спорт или физическо възпитание; с култура; с вероизповедания; доставки с нестопански характер; доставки на финансови услуги, с изключение на услугата по предоставяне на кредит срещу насрещна престация в случаите на доставка при условията на договор за лизинг; на застрахователни услуги; хазарт; доставка на пощенски марки и пощенски услуги; както и доставка на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит.
• с право на избор
Доставка, свързана със земя и сгради и услугата по предоставяне на кредит срещу насрещна престация в случаите на доставка при условията на договор за лизинг.
Освободени вътреобщностни придобивания
Освободени доставки са и вътреобщностните доставки, които биха били освободени, ако са извършени на територията на страната. Освободено от облагане с данък е и всяко вътреобщностно придобиване на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена доставка по закона.
Освободени са вътреобщностните придобивания с място на изпълнение на територията на страната на стоки:
• когато получатели са лица по чл. 172, ал. 2 и чл. 174, ал. 1;.
• чийто внос на територията на страната би бил освободен от данък по реда на чл. 58, с изключение на вноса на стоки по чл. 58, ал. 1, т. 6;
• когато получатели са институции на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или от органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията;
• от лице – посредник в тристранна операция, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Освободен е вноса на стоки, посочени чл. 58 от закона.
Приложими данъчни ставки
• със стандартната ставка от 20 % се облагат облагаемите доставки, вносът на стоки и облагаемите вътрешнообщностни придобивания;
• с намалена данъчна ставка от 9 % се облага настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани;
• с нулева данъчна ставка се облагат само изрично посочените в закона доставки.
Данъчната ставка на доставките на услуги, извършвани по електронен път, е приложимата ставка в държавата членка, в която е установен получателят по чл. 152, ал. 1, т. 1 от закона.
Данъчен кредит и право на приспадане на данъчен кредит
Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.
Ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит
Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки, за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, за представителни или развлекателни цели, както и в случаите когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, включително и за стоките или услугите свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози извършени с тях.
Начисляване и внасяне на данъка
Лице – платец на данъка – доставчик по облагаема доставка
Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка.
Лице – платец на данъка – получател по доставката
Данъкът е изискуем от получателя, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема при:
• доставка на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи – когато получателят е регистрирано по този закон лице;
• доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика – когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;
• доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция.
Данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице – при определени доставки на златни материали или свързани с инвестиционно злато, както и при доставки на стоки и услуги, свързани с битови, производствени, строителни, опасни отпадъци по Закона за управление на отпадъците, услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци- независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице.
Деклариране и отчитане
Регистрираните лица водят задължително следните отчетни регистри:
• дневник за покупките
• дневник за продажбите
За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри, с изключение на случаите по чл. 157 от закона. Заедно със справка-декларацията регистрираното лице подава и отчетните регистри за съответния данъчен период.
Справка-декларация се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.
Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Декларациите и отчетните регистри се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Възстановяване на данък
Данъкът се възстановява при резултат за периода – данък за възстановяване в 30 дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка.
Други срокове за възстановяване
Когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца. Данъкът се възстановява и/или прихваща до размера на обезпечението в срок пет дни след предоставянето му.
Възстановяване на данък на лица, неустановени на територията на страната
Възстановява се платеният данък на:
• данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка – за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната;
• лица, които не са установени на територията на Европейския съюз, но са регистрирани за целите на ДДС в друга държава – на реципрочен принцип;
• данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Европейския съюз, извършили са покупки на стоки за лично потребление с начислен данък – след напускане на територията на страната, при условие че стоките се изнасят в непроменен вид.
Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка се определят с наредба на министъра на финансите.
Регистрация и прекратяване на регистрацията (дерегистрация)
Регистрацията по ЗДДС е задължителна и по избор.
На задължителна регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от 12 последователни месеца.
Лицата имат задължение за регистрация и при:
• при доставки на стоки с монтаж и инсталиране по чл.97 от закона;
• задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя (чл. 97а);
• задължение за регистрация при дистанционна продажба на стоки (чл.98);
• задължение за регистрация при вътреобщностно придобиване (чл.99);
• задължителна регистрация в резултат на преобразуване.
Регистрация по избор
Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.
Регистрация по инициатива на органа по приходите
Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице.
Регистрацията по Глава осемнадесета от закона е по електронен път, като заявлението за регистрация се подава до Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. София.
Регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната
Чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред.
Чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител.
Дерегистрация
Задължителна дерегистрация се извършва при смъртта на физическото лице; смъртта на физическото лице – едноличен търговец, със или без заличаване от търговския регистър; при прекратяване на юридическо лице – търговец, със или без ликвидация; при прекратяване на кооперацията; при прекратяване на юридическо лице, което не е търговец; при прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса.
При заличаването на едноличния търговец от търговския регистър е налице основание за задължителна дерегистрация, с изключение на случаите, при които:
• лицето подлежи на задължителна регистрация за облагаемия оборот за извършените от него доставки, в рамките на независимата му икономическа дейност;
• лицето няма право да прекрати регистрацията си на основание, тъй като се е регистрирало по избор и не са изтекли 24 месеца, от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията му;
• лицето в 14 – дневен срок от вписване на заличаването в търговския регистър подаде в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация, в което заявява продължаване на регистрацията при условията на регистрация по избор.
Дерегистрация по избор се извършва в случаите, когато отпадне съответното основание за регистрация.
Дерегистрация може да се извърши по инициатива на органа по приходите.
Прекратяване на регистрацията (дерегистрацията) на чуждестранно лице, регистрирано регистрирано на основание чл. 133, се прекратява при наличие на общите условия на този закон за дерегистрация.
Доставка във връзка с дерегистрацията и определяне на задълженията за последния данъчен период
Към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит. Този ред не се прилага при прекратяване на регистрация във връзка с данъчни нарушения и последваща регистрация на лицето в рамките на един данъчен период за стоките и услугите, които се били налични, както към датата на дерегистрацията, така и към датата на последващата регистрация.
Специален ред на облагане
• туристически услуги;
• специален ред на облагане на маржа на цената;
• облагане на доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица, неустановени в Европейския съюз;
• инвестиционно злато;
• доставка на стоки и услуги по приложение № 2 с място на изпълнение на територията на страната, по които данъкът е изискуем от получателя;
• инвестиционни проекти
• специални разпоредби по отношение на новите превозни средства;
• прилагане на международни договори и възстановяване на данък на лица, неустановени на територията на страната;
• възстановяване на данък на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал се определят с наредба на министъра на външните работи и министъра на финансите.
Санкции
Съгласно разпоредбата на чл.178 от ЗДДС данъчно задължено лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.179 от ЗДДС регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.181 от ЗДДС регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на магнитен или оптичен носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.183 от ЗДДС лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв.При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.193 от ЗДДС установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
За повече информация: http://www.nap.bg/
Корпоративен данък
Режимът на облагане с корпоративен данък е регламентиран в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Обект на облагане
С корпоративен данък се облагат:
• печалбата на местните юридически лица;
• печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл.1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
• печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България.
Данъчно задължени лица
Данъчно задължени лица за корпоративен данък са:
• местните юридически лица – търговски дружества;
• местните юридически лица, които не са търговци – за печалбата им от сделки по чл.1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
• местните неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;
• чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност;
• чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност;
Данъчна основа
Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.
Данъчна ставка
Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.
Данъчен период
Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година. За новоучредените данъчно задължени лица данъчният период обхваща периода от датата на учредяването им до края на годината.
Деклариране на данъка
Данъчно задължените лица подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимият годишен корпоративен данък.
Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
С годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността. Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно са изпълнили следните условия:
1. не са извършвали дейност през годината;
2. не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.5 от ЗКПО данъчно задължено лице, което подаде годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността до 31 март на следващата година по електронен път и внесе корпоративния данък в същия срок, може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не повече от 1000 лв.
Внасяне на данъка
• Авансови вноски за корпоративен данък
Данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансовите вноски за корпоративния данък на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ЗКПО авансови вноски не правят:
1. данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 300 000 лв.;
2. новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон. Те могат да правят тримесечни авансови вноски по реда на глава четиринадесета от част първа на закона, без да прилагат разпоредбите на чл.89.
Месечни авансови вноски – правят се от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават 3 000 000 лв. Месечните авансови вноски се определят по формулата по чл.86 от ЗКПО.
Месечните авансови вноски се внасят както следва:
• за месеците януари, февруари и март – в срок до 15 април на текущата календарна година;
• за месеците от април до декември – в срок до 15-то число на месеца, за който се отнасят.
Тримесечни авансови вноски – правят се от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски. Тримесечните авансови вноски се определят по формулата по чл.87 от ЗКПО.
Тримесечните авансови вноски за първо и второ тримесечие се внасят до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят, а за трето тримесечие – в срок до 15 декември. За четвърто тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.
Съгласно разпоредбата на чл.88 от ЗКПО данъчно задължените лица могат да подават декларация по образец за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се отличават от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията.
Определените по реда на чл.86 и чл.87 авансови вноски се декларират с годишната данъчна декларация за предходната календарна година.
На данъчно задължени лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от определените авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването.
• Внасяне на дължимия корпоративен данък
Дължимият корпоративен данък за съответната година се внася от данъчно задължените лица в срок до 31 март на следващата година след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.
Когато след подаването на годишната данъчна декларация се установи, че дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата на определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20 на сто се дължи лихва, определена по реда на чл. 89, ал.5.
Намаляване, преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък
Намаляването, преотстъпването и освобождаването от облагане с корпоративен данък е регламентирано в Глава двадесет и втора на ЗКПО.
Данъчно задължените лица могат да ползват данъчни преференции при облагането с корпоративен данък при изпълнение на изискванията, определени с чл.167 от ЗКПО.
В Закона за корпоративното подоходно облагане са регламентирани следните данъчни преференции и облекчения при облагането с корпоративен данък:
1. Освобождаване от облагане с корпоративен данък на колективните инвестиционни схеми, лицензираните инвестиционни дружества, дружествата със специална инвестиционна цел и Български червен кръст (чл.174-176 от ЗКПО).
2. Освобождаване от облагане с корпоративен данък на висшите училища, Българска академия на науките, Селскостопанска академия и други (чл.96а от ЗВО).
3. Преотстъпване на корпоративен данък на данъчно задължени лица, наемащи хора с увреждания (чл.177-178 от ЗКПО).
4. Преотстъпване 50 на сто от корпоративния данък на социални и здравно осигурителни фондове (чл.181 от ЗКПО).
5. Преотстъпване 100 на сто от корпоративния данък на данъчно задължени лица, извършващи производствена дейност в общини с или над 35 на сто по-висока от средната за страната безработица (чл.184-189 от ЗКПО).
6. Преотстъпване 60 на сто от корпоративния данък на регистрирани земеделски производители (чл.189б от ЗКПО).
Санкции
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗКПО за невнесения в срок дължим корпоративен данък, включително за авансовите вноски се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.261 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.262 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде приложение към годишната данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 267 от ЗКПО данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба.
Съгласно разпоредбата на чл.276 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл.92, ал.3 от ЗКПО (подаване на годишен отчет за дейността), се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 1500 до 5000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.278 от ЗКПО актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
За повече информация: http://www.nap.bg/
Режимът на облагане с патентен данък е регламентиран в чл. 61з-61п от Закона за местните данъци и такси.
Обект на облагане
С годишен патентен данък се облагат дейностите, посочени в приложение № 4 от закона:
• средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи;
• заведения за хранене и развлечения (ресторанти, кафе-сладкарници, барове и други);
• търговия на дребно до 100 кв.м. нетна търговска площ на обекта;
• услуги (дърводелски, шивашки, обущарски, фризьорски, машинописни, козметични, часовникарски, тапицерски, авторемонтни, стъкларски и други);
• продажба на вестници, списания и други;
• игри с развлекателен характер (минифутбол, тенис на маса и други);
• заложни къщи;
• услуги с атрактивен характер (корабчета, влакчета, въртележки);
• обучение на водачи на моторни превозни средства;
• други.
Данъчно задължени лица
Физическите лица и едноличните търговци, които осъществяват патентни дейности, са данъчно задължени лица и се облагат с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие, че:
• оборотът на всяко лице за предходната година не превишава 50 000 лв. и
• лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС.
Размер на данъка
Общинският съвет определя размера на патентния данък в граници съгласно приложение № 4 в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.
Данъчни облекчения
Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната последователност:
• физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер на 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;
• физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата година два или три вида патентна дейност от посочените в т.1-36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер, за извършването на повече от три дейности облекчението не се прилага;
• физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т.5, 6, 8-15, 18-20, 25, 27-29 и 31 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата година;
• лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т.10, 12 и 13 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място.
Деклариране на данъка
Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. Ако дейността започне след тази дата, данъчната декларация се подава непосредствено преди започване на дейността.
Данъчната декларация се подава в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.
Срокове за внасяне на данъка
Патентният данък се внася на четири равни вноски:
• за първото тримесечие – до 31 януари;
• за второто тримесечие – до 30 април;
• за третото тримесечие – до 31 юли;
• за четвъртото тримесечие – до 31 октомври.
Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация и в същия срок са заплатили пълния размер на паатентния данък, ползват отстъпка 5 на сто от размера на дължимия данък.
Администриране на данъка
Установяването, обезпечаването и събирането на патентния данък се извършва от служителите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗМДТ “Обект” за целите на облагането с патентен данък е всяко място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по приложение № 4, в т. ч.:
а) средствата за подслон и местата за настаняване;
б) заведенията за хранене и развлечения;
в) магазините, сергиите, масите на пазари, тротоари и улични платна;
г) ателиетата, работилниците и други помещения, независимо от това дали те служат и за други цели, или са част от недвижим имот.
Санкции
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ невнесеният в срок данък се събира заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.126а, ал.1 от ЗМДТ лице, което не подаде декларация по чл. 61н или не я подаде в срок, се наказва с глоба в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.126а, ал.2 от ЗМДТ лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в декларацията по чл. 61н, водещи до определяне на патентен данък в по-малък размер или до освобождаване от патентен данък, се наказва с глоба до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗМДТ не се смята за административно нарушение неплащането в срок на патентния данък.
Съгласно разпоредбата на чл.128 от ЗМДТ актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.